english
фотогалерия
връзки

Градска теоретична конференция, посветена на
националния празник 3 март – 01.03.2005 г.

03.03.2005г., четвъртък

Ясно е, че на тази дата всеки възрастен се чувства малко по-горд, че е българин. Че все още е такъв. Той кой се събужда осъзнавайки, че и в тая малка България не е толкова лошо, стига да има такива хубави, светли празници да ти стоплят душата.
Не точно така стоят нещата при съвременния BG тийнейджър. Сутринта му започва по следния начин: отваря с мъка очи, проклинайки трудния ученически живот, училището, учителите, домашните и изобщо всичко, свързано с “любимото” му даскало. Но изведнъж въпросното рошаво, сънено, неподлежащо на индентификация същество се тръшва отново на леглото с разцъфнала на лицето му блажена усмивка. Не защото се гордее, че е родено и израсло в България, о, не! И без това почти всеки тийнейджър копнее да я напусне! Не, просто днес не е на училище. Ще си позволя да цитирам (надявам се многоуважаемият читател да ми прости за леко нецензурните реплики на тинчето - махмурлийче): “Бахти кефа, не сме на даскало! Ама що ли... А, да бе, нали те снощи казаха, нек`в празник беше... Оф, нема значение!...” И потъва в нежните прегръдки на топлото легло...
Не, обрисувах го в доста черни краски, всъщност повечето тийнове знаят какво се е случило, уважават тази дата (или поне така се надявам). И все пак, за учениците този празник значи едно: “Не сме на даскало, хайде на купон!!!”
Понякога ми се ще да извикам: “Абе хора, осъзнайте се! Едва ли можете и да си представите какво би било, ако тази светла дата не мъждукаше нейде из българския календар! (Вие, момичета, гримирани, нагласени и мечтаещи за любов и гаджета, щяхте ли да се чувствате добре като безгласна собственост на някой големец, в хареми, с фереджета?! А вие, момчета, тичащи след топката или след поредното момиче, как щяхте да се чувствате като войници – слуги на луд султан, озверели фанатици, еничари?! Надали щеше да ви е добре! (Въпреки че се оплаквате от толкова много неща, не знаете какво е истински труден живот! Защото дори и на сън не можете да видите, въображението ви е безсилно да нарисува горчивите сълзи на майките, плащащи “кръвния данък”, озверелите погледи на фанатичните турци, чиито ятагани секат... български глави!!! Може да искате да напуснете България, да я мразите заради безперспективното бъдеще, което ви предлага, но представете си какво щеше да е да се молите пред опазения с цената на толкова пролята българска кръв християнски Бог нейде на картата да има една мъничка точица, която можете да наречете свой дом, своя родина, своя държава! Какво щеше да е да не знаете как да се наречете – българи, турци или кой знае какви... Да сте презряна “рая” под сянката на минаретата!
Моля ви, поне на тази свята дата се замислете! За това кои сте всъщност, откъде идвате и къде продължава пътят ви занапред! Може майка България да не ви дава образованието, което искате, забавлението, което искате, бъдещето, което искате, но чрез святата дата трети март ви завещава нещо много по – ценно,усмихващо се през кървави сълзи, с трибагреника в ръка – светата СВОБОДА!
За бога, осъзнайте се! Оценете я, за да не продължавате да бъдете роби на самите себе си!!!
Наистина, трети март поражда в душата ми силни чувства, бих искала да извикам на глас, пред всички тези неща, които изписах, но... едва ли някой ще ме чуе... Биха ме сметнали за луда...

Мария Христова Христова
VІІ “б” клас СОУ “Г. Бенковски”
гр. Тетевен

    начало горе
    история
    дейност и задачи
    колекции и каталози
    структура
    проекти
    културен календар
    контакти