ДУШАТА Е ЕДИН ИЗВОР
Изумителна и страховита е Стара планина – с вечно зелената си настръхнала мантия от вековни борове, с искрящата си ледена корона от посребрени върхове! А какви крехки, нежни малки чудеса ражда! Красив, ефирен слънчев лъч се плъзга по старите голи скали. Той трепери от студ, но изведнъж… Лъчът се разпръсква, превърнат на хиляди блестящи усмивчици! Какво стана ли? Той срещна искрящите бистри струи на един извор. На пръв поглед извор като извор, но около него витае нещо магическо. Искате да чуете историята му? Ще ви я разкажа…
Този голям извор беше съвсем малко изворче, току що родено от гънките на планината.То беше весело, забавляваше се с животинките, които идваха да пият от хладните му струи… И беше безкрайно щастливо.
Един ден до него седна стар, тъжен магьосник. Изворчето не можеше да понася някой да бъде тъжен. То знаеше как да развеселява планинските обитатели – с весело бълбукане, със смешни историйки от живота из горите. Но вълшебникът сякаш не го чуваше. Тогава изворчето се умълча. След него замлъкнаха и веселите песни на птичките, и жуженето на пчелите. Изненадан от внезапната тишина, магьосникът най-после се огледа. Погледът му попадна на изворчето и то го попита защо е тъжен. Вълшебникът се усмихна горчиво и каза:
- Върви спусни се надолу по склона, към бедните селца! Мило изворче, ще срещнеш много мъка по пътя си и ще разбереш защо съм тъжен! Пожелавам ти да намериш поне един човек, на чието лице да извикаш усмивка или радостна сълзичка с веселото си бълбукане.
Изворчето се усмихна – та това бе толкова лесно! Нима всички хора са намръщени като стария вълшебник?
То заклокочи надолу. Изминаха няколко безгрижни дни в закачки с птичките и животните. И ето - първата му среща с хората – двама братя ловци. Изворчето започна весело да бълбука, но братята не му обърнаха внимание. На земята лежеше плячката им – ранен красив благороден елен, и те се караха кой да го вземе. Еленът погледна към изворчето. В топлото му кафяво око имаше толкова мъка! Поточето го понапръска и хладните капки заблещукаха като бисерни сълзици. Изворчето не можеше да направи нищо за елена, извърна поглед от каращите се братя и забълбука надолу, натъжено от грозната гледка.
Ромолейки замислено по скалите, изворчето видя влюбена двойка. То се зарадва – знаеше колко лесно е развеселявало влюбените животни. Започна своята весела песничка, но млъкна учудено. Мъжът и жената се караха жестоко, той дори посегна да я удари, а детенцето им плачеше до тях. Изворчето продължи надолу, като си мислеше със съжаление:
- Не можах да изпълня поръчката на стария вълшебник! Наистина, твърде много мъка има по света! Злото и болката са победили хората, в тях вече няма никаква радост!
- Напротив, има!
Изворчето се огледа стреснато. До него стоеше магьосникът.
- Има, но трябва да я потърсиш! Хората не са зли или тъжни по природа, животът ги прави такива!
- Но с бълбукането и песните си аз не успях да изтръгна от тях дори една сълзица, една усмивка! Това значи, това значи… – изворчето се задави от мъка и не успя да продължи.
- Не е вярно, виж!
И вълшебникът посочи нататък, към пътя, който изворчето бе изминало по склона. То не можа да повярва на очите си! Двамата братя се прегръщаха помирени и плачеха от щастие. С превързана рана еленът гордо се беше упътил към гората и сега в погледа му блестяха само топлина и благодарност.
Мъжът и жената, помирени и щастливи, приласкали детето си, също плачеха с радостни сълзи. Няколко от тях капнаха в изворчето. Когато докоснаха бистрите му струи, те се сляха в една красива, кристално чиста, искряща сълза. Вълшебникът я взе и попита изворчето разведрила ли се е душата му. Срещна недоумение – изворчето не знаеше какво е душа.
- Ето я душата, изворче! – извика вълшебникът и вдигна високо сълзата.
Тя проблесна и се разпръсна на хиляди блестящи малки сълзици. Магьосникът се усмихна и също изчезна. Усмихнато и щастливо, изворчето продължи пътя си. То стана голям извор, но никога не забрави първия си урок за щастието и болката.
Искате ли да знаете какво стана с частиците от сълзата? Те се разпръснаха и попаднаха в душата на всеки човек. Ето защо въпреки болката на живота душата на човека е винаги кристално чиста, блещукаща с нежната светлина на пречистващите сълзи. Всички хора носят красива, чиста душа, светла и нежна. Душата на един извор…
Мария Христова
|