english
фотогалерия
връзки

ИМАЛО ЕДНО ВРЕМЕ...
(приказка за красотата на големите сърца на “малките хора” и за мъката в тъжните очи)

Имало едно време една страна. Съвсем обикновена мъничка държава, в която живеели Хората с големите сърца. Живеели си нормално, с дребните си грижи, проблеми и радости. Била една щастлива малка страна.
Докато един ден се намесили…Не, не лоши лами или зли вещици. Просто други хора. Дори не можем да ги наречем лоши, те не били лоши. Да, може би малко несправедливи. Но те били прави за себе си. Просто били Малки хора, оплетени в големи интриги. Хора забравили да се усмихват. Те били добри, но заровили доброто твърде дълбоко в себе си, за да оцелеят. Те хванали пет от Хората с големите сърца. Просто, защото такива са правилата, откакто свят светува. Невинните са виновни, до доказване на противното… Затворили ги и цели осем години хората не видели слънцето на малката си държава. Не видели щастието на децата си, усмивките на цветята. Те бавно се превърнали в Хората с тъжни очи - болезнено тъжни очи, отразили и затаили в себе си цялата мъка на несправедливостта, мачкаща големите сърца на малките хора, спираща слънчевите лъчи, скриваща усмивките…И така осем години живели хората с тъжните очи в огледалната страна на лошите – добри. Огледална, защото огледалата отразяват, поглъщат, но не връщат. Не връщат радостта, щастието усмивките. Просто отразяват мъката на тъжните очи.
Хората с тъжните очи били близо до смъртта. И именно тази близост ги накарала да оценят живота, да намират малките радости в малките неща. Оценили живота и техните сънародници – Хората с големите сърца. Те страдали заедно с Хората с тъжните очи, съчувствали им и търсели начини да им помогнат. Те се събирали, правели шествия и пеели. Пеели с цялата жар на големите сърца на малките хора, които не могат да направят нищо, но могат да постигнат всичко, защото не са сами…И се надявали. Надявали се, че ако помощта не стигне навреме поне песента ще стигне. И ще върне усмивките в тъжните очи на изстрадалите Хора с големите сърца. Те не бяха сами…Бяха по-богати от всякога…
Защото в ръцете си държаха сърцата на хиляди…
Защото в ушите им звучаха звуците на най-красиво истинската песен…
Защото носеха красотата в сърцата си и тъгата в очите си…
Защото бяха по-истински и мъдри от всякога
Защото не бяха сами…
Да не бяха сами! Няма значение дали ще го усетите в песен, поглед или ученическо есе. Не сте сами! Ние сме с вас! Не сте сами!
До всички хора с големи сърца, които чуват красотата на песента…просто, за да знаят, че не са сами.

Мария Христова

    начало горе
    история
    дейност и задачи
    колекции и каталози
    структура
    проекти
    културен календар
    контакти