Малките приятели на Библиотеката от ІІІ„б“ клас при НУ „Хаджи Генчо“, с класен ръководител Цветанка Начева се интересуват и знаят, че „Голямото четене“ е кампания на Българската национална телевизия, в която зрителите имат възможност да гласуват и да изберат своя любим роман от българската и световна литература. Момчетата и момичетата от класа, обаче са започнали своето „голямо четене“ много по-рано, още на 15 септември:
„Ние, учениците от ІІІ „б“ клас при НУ „Хаджи Генчо“- гр. Тетевен сме щастливи, че сме родени и живеем в една прекрасна страна – България!
Горди сме, че нашата родина е една сред малкото страни с най-дълга и славна история – повече от 1 300 години!
Страна със собстена писменост от 886 г.
Гордеем се със „Златния век“ на цар Симеон, който поставя началото на българската книжнина.
Горди сме и със съвременните постижения в областта на науката и културата!
В трети клас изучаваме учебния предмет „Човекът и обществото“. Уроците за първите ханове и царе провокираха нашата любознателност, интерес и желание да научим повече за тези славни мъже. Така се роди идеята да се включим в „Голямото четене“.
По-голяма част от нас имат компютри в къщи, библиотеки с книги, но работата по няколко часа седмично в Библиотеката при НЧ „Съгласие 1869 г.“ под вещото ръководство на библиотекаря и на нашата класна ръководителка Цветанка Начева е още едно предизвикателство и удоволствие за нас, бъдещите граждани на РБългария във времето на компютърни и информационни технологии.
Първите прочетени, събрани и обработени материали бяха за 22 септември – Ден на независимостта на България и 1-ви ноември – Ден на народните будители, а за град Тетевен двоен празник – Освобождението на града от османско владичество.
С най-интересните материали подредихме кътове във фоаето на училището и поздравихме нашите съученици от третите класове.
А на самите дати изразихме нашата признателност чрез поднасяне на цветя на специалните паметници.
Тези два празника провокираха и творческата ни мисъл. Всички написахме съчинение за гр. Тетевен, направихме рисунки на тема „Моят град - през моите очи“, а съученикът ни Михаел написа чудно хубаво стихотворение за Тетевен.
И така ден след ден прекарани в Библиотеката, сред таинството и вълшебството на книгите, ние продължихме мислено да препускаме с конницата на хан Аспарух, да разговаряме със строгия Крум, да се наслаждаваме на изключителните строителни умения на Омуртаг. Княз Борис І ни срещна с учениците на Кирил и Методий, станахме християни, започнахме да четем и пишем на славянски език.
Пътувахме по бойните полета със Симеон. Наслаждавахме се на неговото величие. Радвахме се, че има такива добри хора, като цар Петър и Свети Иван Рилски. Тъгувахме с цар Самуил. Тъгувахме за Патриарх Евтимий. Тъгувахме за измъчения и изстрадал български народ.
Благодарение на тази наша дейност нямаше час по „Човекът и обществото“ в който да не добавяме нова информация.
Нашата любознателност ни отведе и в царството на художествената литература. Българските сладкодумци Ран Босилек, Елин Пелин, Ангел Каралийчев, Йордан Радичков, Валери Петров, Константин Константинов, Георги Райчев и други ни отведоха в един вълшебен свят, в който доброто винаги побеждава злото. Разбрахме, че „богати са онези, които имат приятели“.
Изключително интересни се оказаха за нас българските романи и повести за деца като: „Златното сърце“ – на Калина Малина
„Ян Бибиян“ – на Елин Пелин
„Чернишка“ – на Емилиян Станев
„Ането“ и „Тошко Африкански“ – на Ангел Каралийчев
Ядосвахме се когато Ян Бибиян правеше беля след беля. Как искахме да бъде като Ането и като момченцето от „Златно сърце“ – спретнат, чист, подреден, добър, мил, да уважава родителите си.
А от срещата с Малкият принц на Екзюпери, разбрахме, че не само българската художествена литература е завладяваща.
С интерес следяхме действията на Малкия принц на новата планета. Осъзнахме тайната на лисицата, която е много проста: „Най-хубавото се вижда само със сърцето. Най-същественото е невидимо за очите“.
Не пропуснахме да „поиграем“ и с Пипи дългото чорапче на Астрид Лингрен. Там бяха Томи и Аника. Лудориите, белите и закачките бяха безкрайни. Смяхме се от сърце. Спуснахме се и в една голяма заешка дупка с Алиса и Заекът. Паднахме в един дълбок кладенец, но не се изплашихме. А Алиса беше най-безстрашната! Срещна се с интересни личности, преодоля много препятствия. Бяхме много горди с нея!...
... и така „Голямото четене“ продължава... Последвайте ни!
ІІІ „б“клас
НУ „Хаджи Генчо“
гр. Тетевен
|